Втората голяма база за здравето в света, NCD-RisC (1 108 проучвания, 141 млн. измерени души, 200 държави), публикува в The Lancet през ноември 2024 г. тренда на диабета за 1990–2022. България не е в текста на статията; числата по-долу са извадени от публичните ѝ файлове с данни и сравнени с останалите.
Накратко
- Всеки шести българин над 18 г. е с диабет: 16,5% от мъжете и 15,2% от жените. През 1990 г. беше всеки четиринадесети.
- Шесто място в ЕС по разпространение, 128-мо от 200 в света.
- Лечението е средно за ЕС (60%). Проблемът е диагнозата: около 35% от диабетиците не знаят, че са.
- Централна и Източна Европа е единственият регион, където ръстът не се обяснява с демография. При нас просто повече хора на всяка възраст са болни.
Какво казва проучването за света
828 млн. възрастни с диабет през 2022 г., с 630 млн. повече от 1990 г. Стандартизираното разпространение е 13,9% при жените и 14,3% при мъжете. 445 млн. души (59%) не се лекуват, 3,5 пъти повече от 1990 г., и 84–97% от тях никога не са диагностицирани.
Най-големият ръст е в пояс от Малайзия през Пакистан и Египет до Карибите: 15–22 пункта за 32 години. Спад има само при жените в Япония, Франция и Испания. Лечението се подобрява най-вече в богатите държави и в Латинска Америка; разликата между най-добрите и най-лошите държави по лечение се разтваря от 56 на 78 пункта.
Дефиниция: кръвна захар на гладно ≥ 7,0 mmol/l, или HbA1c ≥ 6,5%, или лечение. Без самоотчет, без регистри, без орален глюкозо-толерансен тест.
България в цифри
| 1990 | 2010 | 2022 | |
|---|---|---|---|
| Разпространение, мъже 18+ (сурово) | 7,1% | 10,5% | 16,5% |
| Разпространение, жени 18+ (сурово) | 6,5% | 10,1% | 15,2% |
| Стандартизирано по възраст, мъже / жени | 6,0 / 4,9% | 8,3 / 6,6% | 12,3 / 9,2% |
| Лекувани, 30+, мъже / жени | 34 / 37% | 49 / 51% | 61 / 59% |
Съседи и ЕС, 2022 (стандартизирано, мъже / жени; в скоби дял лекувани)
| Държава | Мъже | Жени | Лекувани |
|---|---|---|---|
| Румъния | 14,3% | 12,1% | 63 / 49% |
| Унгария | 13,1% | 9,4% | 70 / 59% |
| Полша | 12,4% | 9,2% | 73 / 74% |
| Северна Македония | 12,4% | 9,5% | 61 / 59% |
| Сърбия | 12,3% | 9,4% | 61 / 59% |
| България | 12,3% | 9,2% | 61 / 59% |
| Хърватия | 11,6% | 6,7% | 52 / 67% |
| Италия | 9,5% | 5,1% | 53 / 61% |
| Гърция | 8,7% | 6,0% | 65 / 75% |
| Германия | 8,0% | 5,2% | 64 / 67% |
| Белгия | 6,7% | 6,7% | 77 / 86% |
| Испания | 4,6% | 2,6% | 68 / 72% |
| Франция | 3,7% | 1,8% | 47 / 50% |
| Дания | 2,8% | 1,9% | 56 / 62% |
Колко сигурни са числата
Малко. Моделът на NCD-RisC дава за българските мъже през 2022 г. 16,5% с 95% интервал от 5,2% до 33,0%. Това означава „между всеки двадесети и всеки трети“. Интервалът се разширява с времето: през 1990 г. е бил ±5 пункта, през 2022 г. е ±11. Така изглежда държава, за която след 2010 г. няма ново национално измерване и моделът екстраполира от съседите. България е с най-широкия интервал в целия ЕС (Дания ±1,1, Испания ±2,3, Румъния ±5,2) и 42-рата най-несигурна от 200 държави в света. Шестото място в ЕС стои върху тази несигурност. Съседите ни Сърбия и Северна Македония са с идентични числа до десетата (12,3–12,4% мъже, 9,2–9,5% жени, 61/59% лекувани), което е още един знак, че трите държави се моделират от общ малък набор данни.
Изводът не е, че диабетът у нас е по-малко, а че никой не го е преброил. Едно национално проучване с измерена кръвна захар на 5 000 души би струвало под 1 млн. € и би свило интервала трикратно.
По възраст: къде е ударът
- Над 65 г. всеки трети. Мъже 65–74: 31–33%; жени 70–84: 32–34%. През 1990 г. същите групи бяха 15–18%. Удвояването е най-силно при пенсионерите. Суровото 16% „за всички над 18“ скрива, че при хората над 60 е между 25 и 33%.
- Пик и спад след 80. При мъжете кривата пада от 33% (70–74) на 27% (85+), при жените от 34% на 26%. Това не е оздравяване: диабетиците умират преди 85 и честотата при най-старите е по-ниска, защото болните вече не са там.
- Младите растат най-бързо. 18–29 г.: от 0,4–0,9% на 2,1–3,1%, четири до шест пъти при два пъти общо. Абсолютно малко, но това е кохортата, която ще е 60-годишна през 2060 г.
- Младите диабетици не се лекуват. При мъже 30–34 г. лекуваните са 36%, при 40–44 г. 50%. Две трети от младите с диабет са без лечение, обикновено защото не знаят.
- Най-голямото подобрение е при най-старите жени. Жени над 85 г. през 1990 г. са били лекувани едва 13%; днес 69%.
Свеж прочит: седем неща, които ги няма в текста
- Суровото число е реалността, стандартизираното е утехата. 10,7% стандартизирано звучи поносимо и ни слага на 128-мо място в света. Но стандартизацията изважда застаряването, а чакалнята на личния лекар не го изважда. Там са 16%.
- Ускорение, не плавен ръст. 1990→2010: +3,4 пункта за 20 години. 2010→2022: +6 пункта за 12. Последните дванадесет години са по-лоши от предишните двадесет, взети заедно.
- Лечението не е проблемът. 60% лекувани е 17-то място от 27 в ЕС, на нивото на Унгария и над Хърватия и Италия. Това, което липсва, е диагнозата: в нашия регион 84–86% от нелекуваните никога не са били диагностицирани. Сметката за България: около 35% от всички диабетици, или над 250 000 души, не знаят.
- Не може да се обясни с „стари сме“. Статията отбелязва изрично, че Централна и Източна Европа е единственият регион, в който броят нелекувани не расте заради демография, защото населението се свива, и споменава България и Румъния поименно. При нас целият ръст е от по-висок дял болни във всяка възрастова група.
- Жените ни са по-далеч от Европа, отколкото мъжете. 9,2% при жените срещу 1,8% във Франция и 1,9% в Дания: пет пъти. При мъжете разликата е три пъти. Тежестта, менопаузата и по-рядкото движение при жените над 50 са по-силен фактор у нас, отколкото на запад.
- Балканите са един блок. България, Сърбия и Северна Македония са с идентични числа до десетата (12,3–12,4% мъже, 9,2–9,5% жени, 61/59% лекувани). Това е и знак, че моделът на NCD-RisC за трите държави стъпва на малко и общи данни, така че разликите между нас са под шума.
- Двете независими бази казват едно и също. GBD 2023 показва диабет с ръст в смъртността (10→8 място, +4,2 на 100 000) и в загубено здраве (+8,2%), а високата кръвна захар като риск с +316 DALY на 100 000. NCD-RisC го измерва на входа, GBD на изхода.
Какво да се прави
Диагнозата струва 10 €: кръвна захар на гладно и HbA1c, веднъж годишно след 40 г. Пълният списък изследвания, които покриват десетте водещи причини за България, с цени, е в оптималния пакет за 270 € от предишната статия. При 35% недиагностицирани това е най-евтиният скрининг с най-висок добив, който здравната система има. Ако управлявате фирма с 20 души над 40 г., статистически трима са с диабет и един от тях не знае.
Резерви
- Еднократно измерване, докато клиничната диагноза изисква повторение: разпространението е леко надценено.
- HbA1c е изкривен от анемия и бъбречна болест, чести при възрастните у нас.
- Тип 1 и тип 2 не са разделени (тип 2 е 85–95%).
- Само 45 проучвания след 2020 г.; ефектът на COVID не се вижда.
- За България моделът стъпва на малко национални проучвания и интервалите са широки. Числата са моделни оценки, не преброяване.
Източници
- NCD Risk Factor Collaboration. Worldwide trends in diabetes prevalence and treatment from 1990 to 2022: a pooled analysis of 1108 population-representative studies with 141 million participants. Lancet 2024;404:2077–93. doi:10.1016/S0140-6736(24)02317-1
- NCD-RisC, данни по държави (файлове crude_countries и age_standardised_countries)
- Предишната статия: България в GBD 2023